Когато ти си в Харкив, а дъщеря ти - в Тел Авив
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
5 октомври 2023 година
Би Би Си разгласява вест за нещастието в село Гроза с маркер: „ Внимание, фотосите и информацията могат да ви шокират “.
Кого? Кой още може да се шокира от гледката на раздраните тела след деветнайсет месеца война?
Мисля, че не и украинците.
– Ало, Аня, чу ли, какво стана край Шевченково? Ама че гадове!
Ние сме като мъртви души. Шок няма. Сълзи няма. Остана единствено тъпата злоба.
Сашка Бринза, операторът от СТБ, постна снимка: в цветарник, изработен от автомобилна гума, спасителите слагат телефоните от мястото на нещастието. Счупени, изгорели. Предимно старички, още с бутони. Сашка написа: " един от телефоните все звъни и звъни “.
Аз по същия метод въображаемо все звъня и звъня на баща. Вчера стана година, откогато го няма.
Моята другарка по този начин звъни на сина си, тази пролет той вечно остана край Бахмут. Едно момче от военната болница по този начин звъни на сестра си, в Мариупол.
Звъним и звъним… В празнотата…
Днес към един часа денем в дребното селско кафене хората са правели помен за починалия на фронта техен съселянин...
Ракета " Искандер ". Пряко улучване. Една секунда. Петдесет жертви. Тази офанзива на съветските военни към този момент я нарекоха „ най-кървавото злочинство на руснаците в Харкивска област за цялото време на пълномащабното навлизане “. В региона е разгласен тридневен печал.
Казват, че всички почтено загинали стават ангели.
2023 година. Октомври. Украйна – страната на ангелите.
7 октомври 2023 година, 22 часа ·
Светът е полудял, щом през двайсет и първи век ти, най-сетне, успяваш да се свържеш по телефона с дъщеря си и вие двете надвиквате сирените. Ти – своята, харкивската, а тя – своята, в Тел-Авив.
– Саша, ти на безвредно място ли си? Ало, ало, ало…
– Мамо, по какъв начин е при вас? Чуваш ли ме?
Ето това е целият диалог.
Както подрежда съседката ми: „ живи сме, слава на Бога “.
Това е обстановка, за която няма какво повече да се каже.
А въздушната паника от двете страни на жицата вие съвсем еднообразно. Възвестява наближаващата гибел, принуждение и тъга.
В детството мечтаех на рождения си ден да се осъществен две мои стремежи: „ Куче и положителното да победи злото “.
Кучето го имам към този момент, Господи.
Дръж се, Земьо обетована.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
5 октомври 2023 година
Би Би Си разгласява вест за нещастието в село Гроза с маркер: „ Внимание, фотосите и информацията могат да ви шокират “.
Кого? Кой още може да се шокира от гледката на раздраните тела след деветнайсет месеца война?
Мисля, че не и украинците.
– Ало, Аня, чу ли, какво стана край Шевченково? Ама че гадове!
Ние сме като мъртви души. Шок няма. Сълзи няма. Остана единствено тъпата злоба.
Сашка Бринза, операторът от СТБ, постна снимка: в цветарник, изработен от автомобилна гума, спасителите слагат телефоните от мястото на нещастието. Счупени, изгорели. Предимно старички, още с бутони. Сашка написа: " един от телефоните все звъни и звъни “.
Аз по същия метод въображаемо все звъня и звъня на баща. Вчера стана година, откогато го няма.
Моята другарка по този начин звъни на сина си, тази пролет той вечно остана край Бахмут. Едно момче от военната болница по този начин звъни на сестра си, в Мариупол.
Звъним и звъним… В празнотата…
Днес към един часа денем в дребното селско кафене хората са правели помен за починалия на фронта техен съселянин...
Ракета " Искандер ". Пряко улучване. Една секунда. Петдесет жертви. Тази офанзива на съветските военни към този момент я нарекоха „ най-кървавото злочинство на руснаците в Харкивска област за цялото време на пълномащабното навлизане “. В региона е разгласен тридневен печал.
Казват, че всички почтено загинали стават ангели.
2023 година. Октомври. Украйна – страната на ангелите.
7 октомври 2023 година, 22 часа ·
Светът е полудял, щом през двайсет и първи век ти, най-сетне, успяваш да се свържеш по телефона с дъщеря си и вие двете надвиквате сирените. Ти – своята, харкивската, а тя – своята, в Тел-Авив.
– Саша, ти на безвредно място ли си? Ало, ало, ало…
– Мамо, по какъв начин е при вас? Чуваш ли ме?
Ето това е целият диалог.
Както подрежда съседката ми: „ живи сме, слава на Бога “.
Това е обстановка, за която няма какво повече да се каже.
А въздушната паника от двете страни на жицата вие съвсем еднообразно. Възвестява наближаващата гибел, принуждение и тъга.
В детството мечтаех на рождения си ден да се осъществен две мои стремежи: „ Куче и положителното да победи злото “.
Кучето го имам към този момент, Господи.
Дръж се, Земьо обетована.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ